По асфалтовото шосе между с. Руда и с.Сулица, в най-високата част, до (а.) заслон има останал един завой от (б.) древен път с римска настилка. От него нагоре се вие пътека между (в.) поляни и горички и излиза на билото - обширна ливада със разпръснати скали. Продължавайки по билото пътеката навлиза в (г.) тунел от люлякови храсти, особено овладяващи с аромата си през пролетта по времето на цъфтежа. Това е и подход към кале на вр Кайлъбурну. Малко е останало от това съоръжение, изглежда е било само наблюдателна кула, но там, горе на склона има (д.) скално светилище точно до изострения връх, гледащ в западна посока към долината.

Изкачването не е трудно и за 30 мин. се достига до панорамната гледка разкриваща се от скалното светилище.

(е.) Младата дъбова гора, е приятна отбивка по шосето, разходката в нея ще ви завладее с непроницателността на гората. (ж.) от тук от селищната могила край с.Руда към (з.) Казанско градище  е преминавал древен път пресичащ планината и излизащ към долината на р. Тунджа